Днес рекичката ми каза, че движейки се, чува вътрешния си покой и от тази тишина, извира нейната песен.
    Когато е гладка и спокойна, тя се взира във вътрешната си динамика и усеща как се поражда всяка промяна...
  Обичам да седя край реката и да си зяпам безгрижно малките вълнички и отблясъци, падащите листа и птиците.